Писмо за съдействие и помощ до международни организации
Всичко за мен
- ILIYA GEORGIEV SAVOV Илия Георгиев Савов
- Sofia, Bulgaria
- Страницата на Илия Георгиев Савов - тел. за връзка с мен: 0876 289 367 iliyasavov@yahoo.com iliyasavov@gmail.com iliya.savov@mail.bg Занимавал съм се в миналото с журналистика, литературно творчество, публикации в печата. Следвал съм Висш химикотехнологически институт в София. Прекъснах образованието си по лични мотиви и особени съображения. Работил съм и като миньор в уранова мина на 800 метра под земята, като електромонтьор, шлосер, хамалска работа, учител, лечебно профилактична дейност. Брак и семейство: имам три дъщери (една от първия брак, една от втория брак и една осиновена към втория брак). Не подържам контакти по лични съображения и обективни причини. Имам формална адресна регистрация в София жк Младост 1, бл. 70, вх. 2, ет. 1, ап. 1, при майка ми и дъщеря й от втория брак, НО ФАКТИЧЕСКИ ЖИВЕЯ НА УЛИЦАТА! За вашата помощ и дарения: 0876 289 367 Илия Георгиев Савов
събота, 12 април 2008 г.
Статия от "С полиция срещу тежко болен човек" в-к Дума (1997)
Police against tuberculosis ill Mr। Iliya SavovNewspaper DUMA, 1997
IS IT A BULGARIAN PATENT TO KILL FOULLY, CRUELLY,EVEN THOUGH THE VICTIM IS HELPLESS?
I WOULDN'T SEARCH AN AUDIENCE AND SHARE THIS WHITH IT,IF THIS,WHAT WAS DONE TO ME WASN'T SO CRUEL... IF IT WASN'T HARD FOR MY CHILDREN,WHO GREW UP WITH THIS MENTAL TRAUMA;
IF IT WASN'T HARD FOR MY not actually EXPERIENCED FATHERHOOD;
IF I DIDN'T SUFFER OF THE FACT THAT I FORSAKE MY CHILDREN AMONG "CANNIBALS";
IF I DIDN'T LOVE THE FEW GOOD PEOPLE,WHO TRIED SINCERLY TO HELP ME;
I WOULDN'T SEARCH AN AUDIENCE AND SHARE THIS WHITH IT,IF THIS,WHAT WAS DONE TO ME WASN'T SO CRUEL... IF IT WASN'T HARD FOR MY CHILDREN,WHO GREW UP WITH THIS MENTAL TRAUMA;
IF IT WASN'T HARD FOR MY not actually EXPERIENCED FATHERHOOD;
IF I DIDN'T SUFFER OF THE FACT THAT I FORSAKE MY CHILDREN AMONG "CANNIBALS";
IF I DIDN'T LOVE THE FEW GOOD PEOPLE,WHO TRIED SINCERLY TO HELP ME;
IF IT WASN'T HARD FOR ME THE FACT THAT I AM PROFESSIONALLY DISCREDITED AT THE SOCIETY AND THAT MY REPUTATION AND THE MEMORY OF PERSONS PRECIOUS FOR ME,ARE SULLIED;
IF MY LIVE DIDN'T DECLINE,
IF I WASN'T DISGUSTED AND KILLED IN SUCH A CRUEL AND CYNICAL WAY!
KILLERS, WHAT DID YOU GAIN?
EVEN THE DEVIL WON'T FORGIVE YOU!
THE SIN IS THE RUST OF THE CONSCIENCE, WHICH CAN'T BE ERASED! AND YOU, YOU DON'T HAVE A CONSCIENCE!
13 YEARS OF WORRY OF A HELPLESS AND SICK MAN (ME)!
I APPEAL FOR HELP TO THE FEW GOOD PERSONS, WHICH HAVE IN THEIR HEARTS THE GOOD LIKE A NECESSITY!
I NEED RESOURCES FOR MEDICINALS FOR TUBERCULOSIS, DIABETES, SUPPORTING MY ACTION OF THE HEART, AND FOR URGENT NEEDS TOO.
For contact and information: iliya.savov@mail.bg or please write me here too
THANKFUL: ILIYA GEORGIEV SAVOV
I NEED RESOURCES FOR MEDICINALS FOR TUBERCULOSIS, DIABETES, SUPPORTING MY ACTION OF THE HEART, AND FOR URGENT NEEDS TOO.
For contact and information: iliya.savov@mail.bg or please write me here too
THANKFUL: ILIYA GEORGIEV SAVOV
До Организации, общественици, интелектуалци,
дисиденти, религиозни структури,
медии извън България, правозащитни организации,
прогресивни лекари, посолства в България
ОТВОРЕНО ПИСМО – МОЛБА ОТ ИЛИЯ Г. САВОВ, 56 г., БЪЛГАРИЯ
Уважаеми дами и господа,
Причината да се обърна към Вас е непримиримостта ми с едно античовешко събитие относно моят живот и моята личност т.е. стремежа на българските власти за моето физическо ликвидиране, което те са нямали смелостта да извършат по класическия брутален начин, или аз съм съумявал да се предпазя. Но начинът, по който те извършваха този акт е страшно мъчителен, а и труден за възприемане от аудиторията, тъй като по своята циничност и изобретателност, то надминава нормалните човешки представи!
Много по-лесно е за всеки да си представи изстрел и труп, или катастрофа и смърт, отколкото бавно, методично и упорито да се убива тежко болен човек!
Веднага възникват много въпроси...
1. Възможно ли е наистина това?...
Отговор: Да. В България и с мен!
2. Възможно ли е да се издържи ....
Отговор: Изключение, но факт! Факт, който се дължи на някои щастливи стечения на обстоятелствата, а и на други неща, част от които ще се разберат от приложенията.
3. Няма ли в България кой да помогне и защо? ...
Уважаеми дами и господа,
Задължен съм да съм откровен:
Аз живея в деморализирана страна. Страна, в която до началото на “промените” (?) подържаха някакви норми чрез тоталитарни (силови) методи, на фона на див атеизъм и формално съществуване на църквата, а след падането на тоталитарният режим – страна, която аз оприличавам на изпуснати от клетките зверове... Зверове, които не могат да живеят нормално, защото условните им рефлекси са от старата система, и те са свикнали с тях. А и не искат да живеят нормално, вероятно защото това е много трудно и не е по силите и волята им. 18 години след падането на тоталитарния режим, 18 години допълнително тотален упадък. В нравствено морален аспект! Вас ви лъжат и заблуждават (от всички партийни центрове), че България се променя...
Да но не в тази насока, за която ви убеждават...
И как би могло като никой не заложи във възпитанието на нацията и изграждане на ценностна система, никой не дава пример за морал и почтеност. Медиите са под контрола на политическите партии. Политическите партии са изградени в болшинството от деформирани “личности”, църквата отблъсна народа от себе си, абдикирайки от своята мисия, медиите пращят от порнография и кичове, онеправдани хора просят, болни мрат от безхаберие, президента прави дарителска (а всъщност политическа) кампания за болни деца, а в същото време има 1 млрд. и 400 млн. лева бюджетен излишък и се чудят какво да го правят и пр. и пр. ...
Но да се върна към случая с мен, като еманация на това което писах по-горе:
И просяците в България, повечето физически здрави, имат гарантиран някакъв минимум средства, полагащи им се от държавата под една или друга форма...
През 1995 г. официално ми се постави диагноза туберкулоза с неизяснени локализации и в състояние на туберкулозна интоксикация, която по-късно (1999 г.) бе систематизирана от водещият специалист проф. Никола Алексиев, д.м.н., като и до този момент, и след него репресивните действия не спираха!... По-късно се установи, че умишлено от мен е, укривано и заболяване от диабет, което заедно с туберкулозната болест е довело до тежки сърдечно съдови поражения! Писмата и молбите ми до институциите (включително президентска и здравна) оставаха без последствие. Същевременно живеех където сваря, дълги периоди и на улицата, както и по настоящем от 1 година, представен пред обществото, едва ли не като враг на народа!... Омразата на лекарското съсловие към мен е голяма, защото бях принуден да ги разоблича в аморалност, а до този момент те живееха комфортно като митологизирани същества!...
Как да не ги разобличавах, като те извършиха с мен ужасни неща, включително и под формата на изследване на костен мозък, при което от гръдната ми кост бе изваден всичкият и то функционален костен мозък, чиято стойност е огромна, но и ролята му в това състояние, в което съм – голяма!!! Безмълвна и до този момент е и прокуратурата, сили за просия нямам, а и тя е оскъдна! Унижението и срама са неописуеми!
Уважаеми дами и господа,
Аз имам амбиция да се боря , но силите ми са изчерпани, състоянието – лошо, и затова се обръщам с молба към Вас за помощ, както финансова, така и във вид на лекарства (комплексна хуманитарна помощ).
Евентуално бързото ми изнасяне на за лечение в чужбина. Моля Ви да разпространите и публикувате това писмо като за контакт Ви служи следния адрес:
P.S. За сведение скоро – 12.03.2008 като по чудо успях да се добера до лекарска комисия, където отново и брутално нагло не бе уважено тежкото водещо страдание от TBC, което ме обрича на тежки страдания. Узаконява се убиването чрез лишаване от лечение, което е задължително за тази болест. Също така вулгарно е занижена преценката за трудоспособност, дори и за описаните болести, което е друг удар за мен. TBC и на бъбреците и видоизменена. Този документ и заради други лъжи, с 29 документа доказателствен материал, предадох в главна прокуратура на РБ до Главен прокурор с вх. № 12835/06 28.ІІІ.2008, че експертното решение на ТЕЛК е с невярно съдържание и е насочен косвено и пряко срещу живота ми. Убеден съм, че както и до сега тази последна моя реакция ще бъде удавена от прокурорско безхаберие и преднамереност, или погребана заедно с мен.
Уважаеми дами и господа,
От уважение към Вас и заради заявената от мен откровеност, какъвто съм и по природа, считам, че е добре да Ви помогна да си обясните, защо най-сериозната публикация относно моят случай е във вестник “Дума” а от друга страна от към социалистите не последва заслужаващата незабавна реакция, а същевременно заявявам дисидентска съдба.
Ако тогавашното правителство не беше блокирало медиите по отношение на този грозен случай, и ако някоя се бе съгласила добросъвестно да го отрази, аз нямаше да стигна до вестник “Дума”, където и без това отпечатването стана много трудно и по-скоро тогавашният бивш главен редактор Стефан Продев, се прояви като дисидент и човек с характер в собствената си партия. Нещо което убеден съм му е струвало много скъпо, но такива хора заслужават уважение. За съжаление зверовете за които споменах, ги изяждат. Той почина скоро след тази публикация, която впрочем подържа омразата към мен от формално определящите се като десни в България, възпира от груба саморазправа “левите”.
Но като цяло аз съм обречен, тъй като не по моя вина се сблъсках с деморализираните продукти на една лоша, порочна система която не иска и не може да се реформира. Това е лош прогностичен белег за много години напред, съпроводени с деградация на обществото и много страдания на останали честни и невинни хора. Затова завявам, че вашата помощ, реакция в този случай ще бъде урок за лъжедемократите и лъжехристияните в България и реален принос за положителната промяна на нашето общество, което е част от обществото на Европа и Света.
12.04.2008 г. С уважение :
гр. София
/Илия Георгиев Савов/
дисиденти, религиозни структури,
медии извън България, правозащитни организации,
прогресивни лекари, посолства в България
ОТВОРЕНО ПИСМО – МОЛБА ОТ ИЛИЯ Г. САВОВ, 56 г., БЪЛГАРИЯ
Уважаеми дами и господа,
Причината да се обърна към Вас е непримиримостта ми с едно античовешко събитие относно моят живот и моята личност т.е. стремежа на българските власти за моето физическо ликвидиране, което те са нямали смелостта да извършат по класическия брутален начин, или аз съм съумявал да се предпазя. Но начинът, по който те извършваха този акт е страшно мъчителен, а и труден за възприемане от аудиторията, тъй като по своята циничност и изобретателност, то надминава нормалните човешки представи!
Много по-лесно е за всеки да си представи изстрел и труп, или катастрофа и смърт, отколкото бавно, методично и упорито да се убива тежко болен човек!
Веднага възникват много въпроси...
1. Възможно ли е наистина това?...
Отговор: Да. В България и с мен!
2. Възможно ли е да се издържи ....
Отговор: Изключение, но факт! Факт, който се дължи на някои щастливи стечения на обстоятелствата, а и на други неща, част от които ще се разберат от приложенията.
3. Няма ли в България кой да помогне и защо? ...
Уважаеми дами и господа,
Задължен съм да съм откровен:
Аз живея в деморализирана страна. Страна, в която до началото на “промените” (?) подържаха някакви норми чрез тоталитарни (силови) методи, на фона на див атеизъм и формално съществуване на църквата, а след падането на тоталитарният режим – страна, която аз оприличавам на изпуснати от клетките зверове... Зверове, които не могат да живеят нормално, защото условните им рефлекси са от старата система, и те са свикнали с тях. А и не искат да живеят нормално, вероятно защото това е много трудно и не е по силите и волята им. 18 години след падането на тоталитарния режим, 18 години допълнително тотален упадък. В нравствено морален аспект! Вас ви лъжат и заблуждават (от всички партийни центрове), че България се променя...
Да но не в тази насока, за която ви убеждават...
И как би могло като никой не заложи във възпитанието на нацията и изграждане на ценностна система, никой не дава пример за морал и почтеност. Медиите са под контрола на политическите партии. Политическите партии са изградени в болшинството от деформирани “личности”, църквата отблъсна народа от себе си, абдикирайки от своята мисия, медиите пращят от порнография и кичове, онеправдани хора просят, болни мрат от безхаберие, президента прави дарителска (а всъщност политическа) кампания за болни деца, а в същото време има 1 млрд. и 400 млн. лева бюджетен излишък и се чудят какво да го правят и пр. и пр. ...
Но да се върна към случая с мен, като еманация на това което писах по-горе:
И просяците в България, повечето физически здрави, имат гарантиран някакъв минимум средства, полагащи им се от държавата под една или друга форма...
През 1995 г. официално ми се постави диагноза туберкулоза с неизяснени локализации и в състояние на туберкулозна интоксикация, която по-късно (1999 г.) бе систематизирана от водещият специалист проф. Никола Алексиев, д.м.н., като и до този момент, и след него репресивните действия не спираха!... По-късно се установи, че умишлено от мен е, укривано и заболяване от диабет, което заедно с туберкулозната болест е довело до тежки сърдечно съдови поражения! Писмата и молбите ми до институциите (включително президентска и здравна) оставаха без последствие. Същевременно живеех където сваря, дълги периоди и на улицата, както и по настоящем от 1 година, представен пред обществото, едва ли не като враг на народа!... Омразата на лекарското съсловие към мен е голяма, защото бях принуден да ги разоблича в аморалност, а до този момент те живееха комфортно като митологизирани същества!...
Как да не ги разобличавах, като те извършиха с мен ужасни неща, включително и под формата на изследване на костен мозък, при което от гръдната ми кост бе изваден всичкият и то функционален костен мозък, чиято стойност е огромна, но и ролята му в това състояние, в което съм – голяма!!! Безмълвна и до този момент е и прокуратурата, сили за просия нямам, а и тя е оскъдна! Унижението и срама са неописуеми!
Уважаеми дами и господа,
Аз имам амбиция да се боря , но силите ми са изчерпани, състоянието – лошо, и затова се обръщам с молба към Вас за помощ, както финансова, така и във вид на лекарства (комплексна хуманитарна помощ).
Евентуално бързото ми изнасяне на за лечение в чужбина. Моля Ви да разпространите и публикувате това писмо като за контакт Ви служи следния адрес:
P.S. За сведение скоро – 12.03.2008 като по чудо успях да се добера до лекарска комисия, където отново и брутално нагло не бе уважено тежкото водещо страдание от TBC, което ме обрича на тежки страдания. Узаконява се убиването чрез лишаване от лечение, което е задължително за тази болест. Също така вулгарно е занижена преценката за трудоспособност, дори и за описаните болести, което е друг удар за мен. TBC и на бъбреците и видоизменена. Този документ и заради други лъжи, с 29 документа доказателствен материал, предадох в главна прокуратура на РБ до Главен прокурор с вх. № 12835/06 28.ІІІ.2008, че експертното решение на ТЕЛК е с невярно съдържание и е насочен косвено и пряко срещу живота ми. Убеден съм, че както и до сега тази последна моя реакция ще бъде удавена от прокурорско безхаберие и преднамереност, или погребана заедно с мен.
Уважаеми дами и господа,
От уважение към Вас и заради заявената от мен откровеност, какъвто съм и по природа, считам, че е добре да Ви помогна да си обясните, защо най-сериозната публикация относно моят случай е във вестник “Дума” а от друга страна от към социалистите не последва заслужаващата незабавна реакция, а същевременно заявявам дисидентска съдба.
Ако тогавашното правителство не беше блокирало медиите по отношение на този грозен случай, и ако някоя се бе съгласила добросъвестно да го отрази, аз нямаше да стигна до вестник “Дума”, където и без това отпечатването стана много трудно и по-скоро тогавашният бивш главен редактор Стефан Продев, се прояви като дисидент и човек с характер в собствената си партия. Нещо което убеден съм му е струвало много скъпо, но такива хора заслужават уважение. За съжаление зверовете за които споменах, ги изяждат. Той почина скоро след тази публикация, която впрочем подържа омразата към мен от формално определящите се като десни в България, възпира от груба саморазправа “левите”.
Но като цяло аз съм обречен, тъй като не по моя вина се сблъсках с деморализираните продукти на една лоша, порочна система която не иска и не може да се реформира. Това е лош прогностичен белег за много години напред, съпроводени с деградация на обществото и много страдания на останали честни и невинни хора. Затова завявам, че вашата помощ, реакция в този случай ще бъде урок за лъжедемократите и лъжехристияните в България и реален принос за положителната промяна на нашето общество, което е част от обществото на Европа и Света.
12.04.2008 г. С уважение :
гр. София
/Илия Георгиев Савов/
Абонамент за:
Публикации (Atom)